Bulgarian Bible

 

The Acts of the Apostles

 

Глава 11

 

 

1.

 

И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

 
 
 

2.

 

А туземците ни показаха необикновено човеколюбие; защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено накладоха огън.

 
 
 

3.

 

И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

 
 
 

4.

 

А туземците, като видяха змията, как висеше от ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

 
 
 

5.

 

Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

 
 
 

6.

 

А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

 
 
 

7.

 

А около това място се намираха именията на първенеца в острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

 
 
 

8.

 

И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

 
 
 

9.

 

Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха;

 
 
 

10.

 

които и ни показваха много почести, и , когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

 
 
 

11.

 

И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

 
 
 

12.

 

И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

 
 
 

13.

 

И оттам, като лъкатушехме, стигнахме до Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

 
 
 

14.

 

гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим.

 
 
 

15.

 

отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

 
 
 

16.

 

А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запряните на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

 
 
 

17.

 

И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни, или против бащините обичаи, пак от Eрусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

 
 
 

18.

 

които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.

 
 
 

19.

 

Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

 
 
 

20.

 

По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

 
 
 

21.

 

А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

 
 
 

22.

 

Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

 
 
 

23.

 

И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

 
 
 

24.

 

И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

 
 
 

25.

 

И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:

 
 
 

26.

 

"Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

 
 
 

27.

 

Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля"

 
 
 

28.

 

Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат. [29 И като рече това; юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си]

 
 
 

30.

 

А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

 
 
 

31.

 

като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява никой.

 
 
 

Acts 12

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com