Bulgarian Bible

 

The Gospel According to Saint Mark

 

Глава 3

 

 

1.

 

И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.

 
 
 

1.

 

О И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

 
 
 

2.

 

И като излезе от ладията, начаса Го срещна от гробищата човек с нечист дух.

 
 
 

3.

 

Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;

 
 
 

4.

 

защото много пъти бяха го вързвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

 
 
 

5.

 

И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.

 
 
 

6.

 

А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони;

 
 
 

7.

 

и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

 
 
 

8.

 

(Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).

 
 
 

9.

 

И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

 
 
 

11.

 

А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.

 
 
 

12.

 

И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

 
 
 

13.

 

Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

 
 
 

14.

 

А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

 
 
 

15.

 

И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

 
 
 

16.

 

И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

 
 
 

17.

 

И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

 
 
 

18.

 

И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

 
 
 

19.

 

Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.

 
 
 

20.

 

И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

 
 
 

21.

 

Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

 
 
 

22.

 

И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

 
 
 

23.

 

и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

 
 
 

24.

 

И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

 
 
 

25.

 

И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

 
 
 

26.

 

и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

 
 
 

27.

 

като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

 
 
 

28.

 

Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

 
 
 

29.

 

И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

 
 
 

30.

 

И веднага Исус като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

 
 
 

31.

 

Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

 
 
 

32.

 

Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

 
 
 

33.

 

А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

 
 
 

34.

 

А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

 
 
 

35.

 

Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

 
 
 

36.

 

А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

 
 
 

37.

 

И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Йоан.

 
 
 

38.

 

И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.

 
 
 

39.

 

И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

 
 
 

40.

 

А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

 
 
 

41.

 

И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам: Стани.

 
 
 

42.

 

И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

 
 
 

43.

 

И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

 
 
 

Mark 4

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com