Bulgarian Bible

 

The Book of Amos

 

Глава 9

 

 

1.

 

Господнето слово дойде към Йона Аматиевия син и рече:

 
 
 

2.

 

Стани, иди в големия град Ниневия та викай против него; защото нечестието му възлезе пред мене.

 
 
 

3.

 

Но Йона стана да побягне в Тарсис от Господнето присъствие; и, като слезе в Иопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си, и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от Господнето присъствие.

 
 
 

4.

 

Но Господ повдигна силен вятър по морето, и стана голяма буря в морето, тъй че корабът бедстваше да се разбие.

 
 
 

5.

 

Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона бе слязъл и легнал във вътрешностите на кораба, и спеше дълбоко.

 
 
 

6.

 

За това, корабоначалникът се приближи при него, та му рече: Защо така, ти който спиш? Стани, призови Бога си, негли Бог си спомни за нас, и не загинем.

 
 
 

7.

 

После си рекоха един на друг: Елате, да си хвърлим жребие, та да познаем по коя причина е това зло на нас. И като хвърлиха жребие, то падна на Йона.

 
 
 

8.

 

Тогава му рекоха: Кажи ни, молим ти се, по коя причина е това зло на нас. Каква ти е работата? И от де идеш? От коя си земя? И от кои си люде?

 
 
 

9.

 

А той им рече: Аз съм Евреин, и се боя от Господа небесния Бог, който направи морето и сушата.

 
 
 

10.

 

Тогава човеците се много уплашиха, и рекоха му: Защо си сторил това? (Защото човеците знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже беше им казал.)

 
 
 

11.

 

Тогава му рекоха: Що да ти сторим, за да утихне за нас морето? (Защото морето ставаше все по-бурно).

 
 
 

12.

 

И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.

 
 
 

13.

 

Но пак, човеците гребяха силно, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.

 
 
 

14.

 

За това, извикаха към Господа, казвайки: Молим ти се, Господи, молим ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото ти, Господи, си сторил каквото си искал.

 
 
 

15.

 

И тъй, взеха Йона та го хвърлиха в морето; и яростта на морето престана.

 
 
 

16.

 

Тогава човеците се убояха твърде много от Господа; и принесоха жертва Господу, и направиха обреци.

 
 
 

17.

 

А Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три деня и три нощи.

 
 
 

Obadiah 1

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com